bqko (Борислав Андреев)
1 0
5.10.2007 г., 0:23 ч.

Болезнени мисли 

  Поезия
746 0 5
Очите ми са пълни със сълзи,
но не плача...
Ръцете ми са пълни,
но теб те няма...
Какво от това, мисля за теб...
Това пълни сърцето ми,
но това, че то е пълно, не значи, че ти си до мен...
Живеем в прекрасен свят,
или може би ти го правиш такъв?
А какво ще стане, ако си тръгнеш?
Дали светът ще продължи,
или се спре, но само за мен?
Когато си тръгваш, аз се радвам,
защото знам, че ще те видя отново.
Ами ако не те видя?
Ако знам, че няма да се върнеш пак при мен?
Не си тръгвай...
... моля те...

© Борислав Андреев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добре дошъл!
  • Да..какво следва;>...Добре дошъл в сайта?
  • Боби, недей, тя ще се върне! Поздрав!
  • като изключим повторенията в началото,е сладък и емоционален стих.ако бъдеш малко по-прецизен в изказа си,ще стане още по-хубаво
  • Хм..има нещо в тоя стихпочти неуловимо..но го имаСякаш осъзнаваш "злочестата" си съдба на влюбен,но в същото време я приемаш и пазиш..А тая твоя музана колко го оцени?
Предложения
: ??:??