11 feb 2012, 12:41

Болезнени въпроси

  Poesía
1.5K 0 4

В жарава  от изгарящи, прободни грешки

се луташ безпризорен, сляп и озверял.

Усмивките ти пол'винчато нечовешки,

не прикриват опитът ти скромно-вял.

 

 

Когато влизаш ти във битка със живота,

не впускаш всички сили, армии и бойци.

Ти сам надяваш си и влачиш си хомота,

напук на твойте доверени закрилници.

 

 

Те плачат със сълзи от глупост поругани,

оплакват твойта скотска, полужива душа.

Усещат думите си стъпкани, предадени,

прозрели факта, че от тях ти е до гуша.

 

 

 

Кога ще върнеш ти доверието им безумно?

Кога ще ронят радостни сълзи за теб?

Кога ще пламне вярата в сърцето им подлъгано?

Кога ще послушаш техния сърцат завет?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цуци Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И кое точно се е получило? Усмивките пол'винчато-нечовешки, или опитът скромно вял, неприкрит от гореупоменатите пол'винчатости?
  • Аз мисля,че първият куплет се е получил..Поздрав!
  • Какъв усложнен език?
    Какъв ЕЗИК?
    Аз виждам купчина думи - стъпкани, предадени, от глупост поругани.
    И духовно невежество, пол'винчато нечовешко.
  • Бива ли чак такова пълно пренебрежение, Цветелина, към рима, ритъм, изразни средства? От къде ги намери тези "прободни грешки", "пол'винчато нечовешки усмивки", "скромно-вял опит"? А има още "сълзи от глупост поругани", "скотска, полужива душа", и още, и още... И четири въпросителни за финал - без обобщение, без авторова позиция. Един голям наш критик казва: "Усложненият език е само разпад на естествения говор. Модерността може да се отстоява и с аргументите на естетическата простота". Съжалявам, но стихотворението ти просто не се е получило. Рано е за публикуване, твърде рано...

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...