11.02.2012 г., 12:41

Болезнени въпроси

1.5K 0 4

В жарава  от изгарящи, прободни грешки

се луташ безпризорен, сляп и озверял.

Усмивките ти пол'винчато нечовешки,

не прикриват опитът ти скромно-вял.

 

 

Когато влизаш ти във битка със живота,

не впускаш всички сили, армии и бойци.

Ти сам надяваш си и влачиш си хомота,

напук на твойте доверени закрилници.

 

 

Те плачат със сълзи от глупост поругани,

оплакват твойта скотска, полужива душа.

Усещат думите си стъпкани, предадени,

прозрели факта, че от тях ти е до гуша.

 

 

 

Кога ще върнеш ти доверието им безумно?

Кога ще ронят радостни сълзи за теб?

Кога ще пламне вярата в сърцето им подлъгано?

Кога ще послушаш техния сърцат завет?

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цуци Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И кое точно се е получило? Усмивките пол'винчато-нечовешки, или опитът скромно вял, неприкрит от гореупоменатите пол'винчатости?
  • Аз мисля,че първият куплет се е получил..Поздрав!
  • Какъв усложнен език?
    Какъв ЕЗИК?
    Аз виждам купчина думи - стъпкани, предадени, от глупост поругани.
    И духовно невежество, пол'винчато нечовешко.
  • Бива ли чак такова пълно пренебрежение, Цветелина, към рима, ритъм, изразни средства? От къде ги намери тези "прободни грешки", "пол'винчато нечовешки усмивки", "скромно-вял опит"? А има още "сълзи от глупост поругани", "скотска, полужива душа", и още, и още... И четири въпросителни за финал - без обобщение, без авторова позиция. Един голям наш критик казва: "Усложненият език е само разпад на естествения говор. Модерността може да се отстоява и с аргументите на естетическата простота". Съжалявам, но стихотворението ти просто не се е получило. Рано е за публикуване, твърде рано...

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...