Feb 11, 2012, 12:41 PM

Болезнени въпроси

  Poetry
1.5K 0 4

В жарава  от изгарящи, прободни грешки

се луташ безпризорен, сляп и озверял.

Усмивките ти пол'винчато нечовешки,

не прикриват опитът ти скромно-вял.

 

 

Когато влизаш ти във битка със живота,

не впускаш всички сили, армии и бойци.

Ти сам надяваш си и влачиш си хомота,

напук на твойте доверени закрилници.

 

 

Те плачат със сълзи от глупост поругани,

оплакват твойта скотска, полужива душа.

Усещат думите си стъпкани, предадени,

прозрели факта, че от тях ти е до гуша.

 

 

 

Кога ще върнеш ти доверието им безумно?

Кога ще ронят радостни сълзи за теб?

Кога ще пламне вярата в сърцето им подлъгано?

Кога ще послушаш техния сърцат завет?

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цуци All rights reserved.

Comments

Comments

  • И кое точно се е получило? Усмивките пол'винчато-нечовешки, или опитът скромно вял, неприкрит от гореупоменатите пол'винчатости?
  • Аз мисля,че първият куплет се е получил..Поздрав!
  • Какъв усложнен език?
    Какъв ЕЗИК?
    Аз виждам купчина думи - стъпкани, предадени, от глупост поругани.
    И духовно невежество, пол'винчато нечовешко.
  • Бива ли чак такова пълно пренебрежение, Цветелина, към рима, ритъм, изразни средства? От къде ги намери тези "прободни грешки", "пол'винчато нечовешки усмивки", "скромно-вял опит"? А има още "сълзи от глупост поругани", "скотска, полужива душа", и още, и още... И четири въпросителни за финал - без обобщение, без авторова позиция. Един голям наш критик казва: "Усложненият език е само разпад на естествения говор. Модерността може да се отстоява и с аргументите на естетическата простота". Съжалявам, но стихотворението ти просто не се е получило. Рано е за публикуване, твърде рано...

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...