20 ago 2008, 16:11

Болезнено сам

  Poesía
1.1K 0 24

Сърцето почерняваше от гнилост,

поникваща от нейната презрителност,

мечтаеше единствено за близост

и чакаше едната положителност.

 

Прокапяха и мислите от старост -

захвърлени зад кея в океана,

преглъщайки болезнено, без сладост,

отиде младостта си твърде рано.

 

Къде е тази, дето ще я върне?

Над него лешоядите летяха.

Готов ли бе завинаги да тръгне?

Заглъхващо... очите му блестяха.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се че така смяташ
  • "Сърцето почерняваше от гнилост,

    поникваща от нейната презрителност" - Прекрасно е!

    Мелодично е!

    Можеш!!!
  • Ето това има ритъм. Не разбирам... защо се отнасяш толкова отрицателно върху критиката? И моите стихотворения са ги редактирали, и моите стихотворения са ги критикували. Ама критиката затова е полезна - защото чрез критиката се развиваш. Аз нямам лоши чувства към теб и дори да ме наричаш "някакъв", "никакъв" или какъвто и да е... пак ще е така. Надявам се да не си мислиш, че съм единственият, който смята стихотворенията ти за недоразвити или неритмични. Просто аз съм този, който ти го казва, защото аз преди време именно по този начин подобрих качеството на творбите си - усетих го. Казваш, че си спечелил конкурси - добре, и аз съм печелил, не си единствен. Но, замисли се, какъв е смисълът да публикуваш нещо и да очакваш винаги едно и също "Браво", "Супер", "Прекрасно"... Ясно е, че всеки автор харесва творбите си, но трезвото мнение на читателя е по-важното. Мисля, че всеки може да се съгласи с това.

    Не вземай нещата толкова присърце. Преди всичко е важно да си поет, а не - графоман.
  • И на мен много ми хареса!!!/за виното-глътка може!/
  • щом се налага...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...