20.08.2008 г., 16:11

Болезнено сам

1.1K 0 24

Сърцето почерняваше от гнилост,

поникваща от нейната презрителност,

мечтаеше единствено за близост

и чакаше едната положителност.

 

Прокапяха и мислите от старост -

захвърлени зад кея в океана,

преглъщайки болезнено, без сладост,

отиде младостта си твърде рано.

 

Къде е тази, дето ще я върне?

Над него лешоядите летяха.

Готов ли бе завинаги да тръгне?

Заглъхващо... очите му блестяха.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Димчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се че така смяташ
  • "Сърцето почерняваше от гнилост,

    поникваща от нейната презрителност" - Прекрасно е!

    Мелодично е!

    Можеш!!!
  • Ето това има ритъм. Не разбирам... защо се отнасяш толкова отрицателно върху критиката? И моите стихотворения са ги редактирали, и моите стихотворения са ги критикували. Ама критиката затова е полезна - защото чрез критиката се развиваш. Аз нямам лоши чувства към теб и дори да ме наричаш "някакъв", "никакъв" или какъвто и да е... пак ще е така. Надявам се да не си мислиш, че съм единственият, който смята стихотворенията ти за недоразвити или неритмични. Просто аз съм този, който ти го казва, защото аз преди време именно по този начин подобрих качеството на творбите си - усетих го. Казваш, че си спечелил конкурси - добре, и аз съм печелил, не си единствен. Но, замисли се, какъв е смисълът да публикуваш нещо и да очакваш винаги едно и също "Браво", "Супер", "Прекрасно"... Ясно е, че всеки автор харесва творбите си, но трезвото мнение на читателя е по-важното. Мисля, че всеки може да се съгласи с това.

    Не вземай нещата толкова присърце. Преди всичко е важно да си поет, а не - графоман.
  • И на мен много ми хареса!!!/за виното-глътка може!/
  • щом се налага...

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...