20 авг. 2008 г., 16:11

Болезнено сам

1.1K 0 24

Сърцето почерняваше от гнилост,

поникваща от нейната презрителност,

мечтаеше единствено за близост

и чакаше едната положителност.

 

Прокапяха и мислите от старост -

захвърлени зад кея в океана,

преглъщайки болезнено, без сладост,

отиде младостта си твърде рано.

 

Къде е тази, дето ще я върне?

Над него лешоядите летяха.

Готов ли бе завинаги да тръгне?

Заглъхващо... очите му блестяха.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Димчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се че така смяташ
  • "Сърцето почерняваше от гнилост,

    поникваща от нейната презрителност" - Прекрасно е!

    Мелодично е!

    Можеш!!!
  • Ето това има ритъм. Не разбирам... защо се отнасяш толкова отрицателно върху критиката? И моите стихотворения са ги редактирали, и моите стихотворения са ги критикували. Ама критиката затова е полезна - защото чрез критиката се развиваш. Аз нямам лоши чувства към теб и дори да ме наричаш "някакъв", "никакъв" или какъвто и да е... пак ще е така. Надявам се да не си мислиш, че съм единственият, който смята стихотворенията ти за недоразвити или неритмични. Просто аз съм този, който ти го казва, защото аз преди време именно по този начин подобрих качеството на творбите си - усетих го. Казваш, че си спечелил конкурси - добре, и аз съм печелил, не си единствен. Но, замисли се, какъв е смисълът да публикуваш нещо и да очакваш винаги едно и също "Браво", "Супер", "Прекрасно"... Ясно е, че всеки автор харесва творбите си, но трезвото мнение на читателя е по-важното. Мисля, че всеки може да се съгласи с това.

    Не вземай нещата толкова присърце. Преди всичко е важно да си поет, а не - графоман.
  • И на мен много ми хареса!!!/за виното-глътка може!/
  • щом се налага...

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...