24 mar 2008, 10:28

Боли

  Poesía » Otra
945 0 17

 

Боли от думите, тонът в тях реже,
остротата на погледите наранява.
Лесно след обида да се мълчи може,
колко по-трудно е да се прощава?

Ако безгрешни сме, би било добре,
е да, но не сме, кръста си всеки носи.
Ражда се обвито във чистота дете,
ала по пътя свой греши и обич проси.

Навярно всеки болката е преживял,
ала забравяме, че другият е като нас.
Едва ли някой насила я е пожелал
и пак насила наранява с жест и глас.

Времето неумолимо си отминава,
а всеки по свой отреден път върви.
Лесно след обида душа се наранява
и трудно и е да прости.  А как боли...

 

 

(а)

22.03.2008г

(цикъл "Корени")

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...