Боли
Боли от думите, тонът в тях реже,
остротата на погледите наранява.
Лесно след обида да се мълчи може,
колко по-трудно е да се прощава?
Ако безгрешни сме, би било добре,
е да, но не сме, кръста си всеки носи.
Ражда се обвито във чистота дете,
ала по пътя свой греши и обич проси.
Навярно всеки болката е преживял,
ала забравяме, че другият е като нас.
Едва ли някой насила я е пожелал
и пак насила наранява с жест и глас.
Времето неумолимо си отминава,
а всеки по свой отреден път върви.
Лесно след обида душа се наранява
и трудно и е да прости. А как боли...
(а)
22.03.2008г
(цикъл "Корени")
© Анета Саманлиева All rights reserved.
