24.03.2008 г., 10:28

Боли

941 0 17

 

Боли от думите, тонът в тях реже,
остротата на погледите наранява.
Лесно след обида да се мълчи може,
колко по-трудно е да се прощава?

Ако безгрешни сме, би било добре,
е да, но не сме, кръста си всеки носи.
Ражда се обвито във чистота дете,
ала по пътя свой греши и обич проси.

Навярно всеки болката е преживял,
ала забравяме, че другият е като нас.
Едва ли някой насила я е пожелал
и пак насила наранява с жест и глас.

Времето неумолимо си отминава,
а всеки по свой отреден път върви.
Лесно след обида душа се наранява
и трудно и е да прости.  А как боли...

 

 

(а)

22.03.2008г

(цикъл "Корени")

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...