11 jun 2008, 1:48

Боли

  Poesía » Otra
741 0 1
Красиви очи, очи и сълзи.
Празни души, пробити - боли.
Самотата гори, отвътре гори,
отвътре кърви, ужасно кърви!
Жестоки игри, ножът блести,
тълпата крещи - не мисли, уви:
животът върви, а винаги боли.
Това смазва, нали? Забрави:
все още си ти, сега се спри.
Спри се! Приятел крещи,
бледен мълви за ваште мечти.
Сега прецени, поне тях ти спаси,
на тях помогни, живот да цъфти.
Че пирони заби, бавно заби.
Плавно уби твоя покой
страшният свят, за милост моли
онези очи, за които боли!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ива Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • бях първата,която прочете този стих...както е с повечето ти стихове и колкото повече пишеш, толкова повече се връща вярата ми,че любовта не само разочарова и разбива сърцата...тя те вдъхновява за красивите ти стихове!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...