Jun 11, 2008, 1:48 AM

Боли

Poetry » Other

740 0 1

Красиви очи, очи и сълзи.
Празни души, пробити - боли.
Самотата гори, отвътре гори,
отвътре кърви, ужасно кърви!
Жестоки игри, ножът блести,
тълпата крещи - не мисли, уви:
животът върви, а винаги боли.
Това смазва, нали? Забрави:
все още си ти, сега се спри.
Спри се! Приятел крещи,
бледен мълви за ваште мечти.
Сега прецени, поне тях ти спаси,
на тях помогни, живот да цъфти.
Че пирони заби, бавно заби.
Плавно уби твоя покой
страшният свят, за милост моли
онези очи, за които боли!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

lady_rose (Единствена)

бях първата,която прочете този стих...както е с повечето ти стихове и колкото повече пишеш, толкова повече се връща вярата ми,че любовта не само разочарова и разбива сърцата...тя те вдъхновява за красивите ти стихове!

2008-06-27T14:46:15+03:00

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0