Боли ме, когато малки момичета и млади момчета говорят за смърт. Когато в стиховете им, уж бели, побеждава диханието черно на страха. Когато мъката, болката, тъгата вземат превес над светлината и проклятието дяволско на майките спазмено раздира им душата. Изгубени се лутат по пътища орисани и търсят обичта им се полагаща, и с поглед към звездите в небосвода, питат те, къде е любовта, защо ги е забравила?
Провокирано от стиха на обичната ми Поетеса Рени Бакалова "Звездоброецът с най-пълно-празните очи".
Таничка,мила,много те обичам и безкрайно съм благодарна че го има този сайт.Приятелството е най голямото богатство,още повече когато се разбираме взаимно.Поздравления за стиха и гореща прегръдка от мен!
А мене ме боли, когато наистина ги споходи Смъртта!
Повярвай ми, много е страшно, за близките им!Но такъв е животът - трябва да го приемаме с плюсовете му и минусите му!!!
Не искам да остана безразлична към тъмнината.
Как ми се иска да дам от моята светлина!
Животът не е нито само черен, нито само розов, а такъв, какъвто ни се иска да го виждаме.
С обич към всички!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.