25.09.2008 г., 15:17

Боли ме

2.5K 0 25
Боли ме,
когато малки момичета
и млади момчета
говорят за смърт.
Когато в стиховете
им, уж бели,
побеждава диханието черно
на страха.
Когато мъката,
болката, тъгата
вземат превес над светлината
и проклятието дяволско
на майките
спазмено раздира
им душата.
Изгубени се лутат
по пътища орисани
и търсят обичта им
се полагаща,
и с поглед към звездите
в небосвода,
питат те,
къде е любовта,
защо ги е забравила?

Провокирано от стиха на обичната ми Поетеса Рени Бакалова "Звездоброецът с най-пълно-празните очи".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ти си един невероятно-усмихнат човек и ти пожелавам тази усмивка никога да не увяхва
  • Болезнен стих...Хареса ми !
  • времената са други,Танче....
    младите имат друго виждане за живота и друга ценностна система...за жалост...
    поздрави от вълчан!
  • Много силен стих!!!Сърдечни прегръдки!!!
  • Таничка,мила,много те обичам и безкрайно съм благодарна че го има този сайт.Приятелството е най голямото богатство,още повече когато се разбираме взаимно.Поздравления за стиха и гореща прегръдка от мен!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...