Боли ме
когато малки момичета
и млади момчета
говорят за смърт.
Когато в стиховете
им, уж бели,
побеждава диханието черно
на страха.
Когато мъката,
болката, тъгата
вземат превес над светлината
и проклятието дяволско
на майките
спазмено раздира
им душата.
Изгубени се лутат
по пътища орисани
и търсят обичта им
се полагаща,
и с поглед към звездите
в небосвода,
питат те,
къде е любовта,
защо ги е забравила?
Провокирано от стиха на обичната ми Поетеса Рени Бакалова "Звездоброецът с най-пълно-празните очи".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени

