23 mar 2016, 0:35  

Боли ме...

  Poesía » Otra
735 0 3

Боли ме...

( на Б. )

Боли ме душата да те чуя да говориш така,

боли ме да знам - какво не мислиш за мене,

боли ме от момента, прекаран в мисли за тебе,

боли ме да знам, че нямаш смисъл, че малко ми пука...

 

Боли ме да усетя, че не го чувстваш така,

боли ме да знам - егото, с което все нараняваш ме,

боли ме от живота, изгубен в твоята сянка,

боли ме да знам, че се обичаме без споделяне!

 

Боли ме да открия, далечината ни така,

боли ме да знам - какво правим, за да се избегнем,

боли ме от света в очакване, да приемеш моите чувства,

боли ме да знам, че се въртим в кръг и не може да престанем...!

 

                                                       Боли ме душата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Посветено на образа му пред всички, не на това което всъщност е...

написано около 6. 05. 2015. год.

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви!

    Бояне, така е няма как болката да не е част от нас, чрез нея разбираме всичко останало...всичко добро и красиво, различаваме, избираме...Много харесвам една мисъл на Буда "Болката е неизбежна, но страданието е избираемо."...

    Младене, ти усети дълбоката болка в творбата ми..., но и тази която не съм споделила.
  • Мисля, че казаното в това стихотворение може да се каже още по-добре и безапелационно. Вторият куплет е силен, а останалите следва да се усилят до максимум. Но при всички случаи си положила крайъгълния камък на стихотворението си, Калиа! Това никак не е малко и те поздравявам за свършената работа!
  • Болката е неизменна част от нас... Има хора обаче, като теб, които използват тази болка за вдъхновение! Хареса ми!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...