Боли ме...
Боли ме...
( на Б. )
Боли ме душата да те чуя да говориш така,
боли ме да знам - какво не мислиш за мене,
боли ме от момента, прекаран в мисли за тебе,
боли ме да знам, че нямаш смисъл, че малко ми пука...
Боли ме да усетя, че не го чувстваш така,
боли ме да знам - егото, с което все нараняваш ме,
боли ме от живота, изгубен в твоята сянка,
боли ме да знам, че се обичаме без споделяне!
Боли ме да открия, далечината ни така,
боли ме да знам - какво правим, за да се избегнем,
боли ме от света в очакване, да приемеш моите чувства,
боли ме да знам, че се въртим в кръг и не може да престанем...!
Боли ме душата...
© Лили Вълчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Мисля, че казаното в това стихотворение може да се каже още по-добре и безапелационно. Вторият куплет е силен, а останалите следва да се усилят до максимум. Но при всички случаи си положила крайъгълния камък на стихотворението си, Калиа! Това никак не е малко и те поздравявам за свършената работа!
-
Болката е неизменна част от нас... Има хора обаче, като теб, които използват тази болка за вдъхновение! Хареса ми!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Бояне, така е няма как болката да не е част от нас, чрез нея разбираме всичко останало...всичко добро и красиво, различаваме, избираме...Много харесвам една мисъл на Буда "Болката е неизбежна, но страданието е избираемо."...
Младене, ти усети дълбоката болка в творбата ми..., но и тази която не съм споделила.