23 мар. 2016 г., 00:35  

Боли ме...

733 0 3

Боли ме...

( на Б. )

Боли ме душата да те чуя да говориш така,

боли ме да знам - какво не мислиш за мене,

боли ме от момента, прекаран в мисли за тебе,

боли ме да знам, че нямаш смисъл, че малко ми пука...

 

Боли ме да усетя, че не го чувстваш така,

боли ме да знам - егото, с което все нараняваш ме,

боли ме от живота, изгубен в твоята сянка,

боли ме да знам, че се обичаме без споделяне!

 

Боли ме да открия, далечината ни така,

боли ме да знам - какво правим, за да се избегнем,

боли ме от света в очакване, да приемеш моите чувства,

боли ме да знам, че се въртим в кръг и не може да престанем...!

 

                                                       Боли ме душата...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Посветено на образа му пред всички, не на това което всъщност е...

написано около 6. 05. 2015. год.

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви!

    Бояне, така е няма как болката да не е част от нас, чрез нея разбираме всичко останало...всичко добро и красиво, различаваме, избираме...Много харесвам една мисъл на Буда "Болката е неизбежна, но страданието е избираемо."...

    Младене, ти усети дълбоката болка в творбата ми..., но и тази която не съм споделила.
  • Мисля, че казаното в това стихотворение може да се каже още по-добре и безапелационно. Вторият куплет е силен, а останалите следва да се усилят до максимум. Но при всички случаи си положила крайъгълния камък на стихотворението си, Калиа! Това никак не е малко и те поздравявам за свършената работа!
  • Болката е неизменна част от нас... Има хора обаче, като теб, които използват тази болка за вдъхновение! Хареса ми!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...