Kalia1117 (Лили Вълчева)
759 2799
23.03.2016 г., 0:35 ч.  

Боли ме... 

  Поезия » Друга
562 0 3

Боли ме...

( на Б. )

Боли ме душата да те чуя да говориш така,

боли ме да знам - какво не мислиш за мене,

боли ме от момента, прекаран в мисли за тебе,

боли ме да знам, че нямаш смисъл, че малко ми пука...

 

Боли ме да усетя, че не го чувстваш така,

боли ме да знам - егото, с което все нараняваш ме,

боли ме от живота, изгубен в твоята сянка,

боли ме да знам, че се обичаме без споделяне!

 

Боли ме да открия, далечината ни така,

боли ме да знам - какво правим, за да се избегнем,

боли ме от света в очакване, да приемеш моите чувства,

боли ме да знам, че се въртим в кръг и не може да престанем...!

 

                                                       Боли ме душата...

© Лили Вълчева Всички права запазени

Посветено на образа му пред всички, не на това което всъщност е...

написано около 6. 05. 2015. год.

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!

    Бояне, така е няма как болката да не е част от нас, чрез нея разбираме всичко останало...всичко добро и красиво, различаваме, избираме...Много харесвам една мисъл на Буда "Болката е неизбежна, но страданието е избираемо."...

    Младене, ти усети дълбоката болка в творбата ми..., но и тази която не съм споделила.
  • Мисля, че казаното в това стихотворение може да се каже още по-добре и безапелационно. Вторият куплет е силен, а останалите следва да се усилят до максимум. Но при всички случаи си положила крайъгълния камък на стихотворението си, Калиа! Това никак не е малко и те поздравявам за свършената работа!
  • Болката е неизменна част от нас... Има хора обаче, като теб, които използват тази болка за вдъхновение! Хареса ми!
Предложения
: ??:??