30 jun 2005, 10:52

Болиш ме

  Poesía
1.5K 0 5

Болиш ме

 

 

 

Болиш ме,

като грахово зърно

в дюшека на принцеса,

уж несъществено

ме притесняваш,

уж само мъничко

ме нараняваш,

а мислите ми

завладяваш

и съня ми убиваш,

и усмивката ми

взимаш...

Болиш ме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргаритка Харизанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря виЕ,болката няма начин да не е частица от нас....
  • Болката е предадена като частица от теб самата.Харесва ми
  • Да,определено ми харесва.По тлкова естествен начин си предала чувството на болка и оште нещто.
  • Да,определено ми харесва.По тлкова естествен начин си предала чувството на болка и оште нещто.
  • "Болиш ме"- колко интересен израз! За пръв път чувам такъв! Сякаш човека, на който си посветила стихотоворението е толкова свързан с теб, като че е част от тялото ти. Хм-м, извънредно интересно!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...