30 jun 2005, 10:52

Болиш ме

  Poesía
1.5K 0 5

Болиш ме

 

 

 

Болиш ме,

като грахово зърно

в дюшека на принцеса,

уж несъществено

ме притесняваш,

уж само мъничко

ме нараняваш,

а мислите ми

завладяваш

и съня ми убиваш,

и усмивката ми

взимаш...

Болиш ме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргаритка Харизанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря виЕ,болката няма начин да не е частица от нас....
  • Болката е предадена като частица от теб самата.Харесва ми
  • Да,определено ми харесва.По тлкова естествен начин си предала чувството на болка и оште нещто.
  • Да,определено ми харесва.По тлкова естествен начин си предала чувството на болка и оште нещто.
  • "Болиш ме"- колко интересен израз! За пръв път чувам такъв! Сякаш човека, на който си посветила стихотоворението е толкова свързан с теб, като че е част от тялото ти. Хм-м, извънредно интересно!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...