30 июн. 2005 г., 10:52

Болиш ме

1.5K 0 5

Болиш ме

 

 

 

Болиш ме,

като грахово зърно

в дюшека на принцеса,

уж несъществено

ме притесняваш,

уж само мъничко

ме нараняваш,

а мислите ми

завладяваш

и съня ми убиваш,

и усмивката ми

взимаш...

Болиш ме.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргаритка Харизанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря виЕ,болката няма начин да не е частица от нас....
  • Болката е предадена като частица от теб самата.Харесва ми
  • Да,определено ми харесва.По тлкова естествен начин си предала чувството на болка и оште нещто.
  • Да,определено ми харесва.По тлкова естествен начин си предала чувството на болка и оште нещто.
  • "Болиш ме"- колко интересен израз! За пръв път чувам такъв! Сякаш човека, на който си посветила стихотоворението е толкова свързан с теб, като че е част от тялото ти. Хм-м, извънредно интересно!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....