Jun 30, 2005, 10:52 AM

Болиш ме

  Poetry
1.5K 0 5

Болиш ме

 

 

 

Болиш ме,

като грахово зърно

в дюшека на принцеса,

уж несъществено

ме притесняваш,

уж само мъничко

ме нараняваш,

а мислите ми

завладяваш

и съня ми убиваш,

и усмивката ми

взимаш...

Болиш ме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргаритка Харизанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря виЕ,болката няма начин да не е частица от нас....
  • Болката е предадена като частица от теб самата.Харесва ми
  • Да,определено ми харесва.По тлкова естествен начин си предала чувството на болка и оште нещто.
  • Да,определено ми харесва.По тлкова естествен начин си предала чувството на болка и оште нещто.
  • "Болиш ме"- колко интересен израз! За пръв път чувам такъв! Сякаш човека, на който си посветила стихотоворението е толкова свързан с теб, като че е част от тялото ти. Хм-м, извънредно интересно!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...