Болиш (ме)

 „боли ме,
боли ме...
болиш ме,

искам болкоуспокояващи...“

Болиш във мен като умора,

като пресъхнала река,

и си пътник, развалил покоя

на изоставената ми гора.

Болиш отвътре, като рана,

да я разчопля, не успях,

синина във мен остана,

без теб дните щом броях.

Болиш отвън и пак отвътре,

болиш във всеки минувач,

болиш ме все по-навътре,

без болка си отиде днес по здрач.