29.09.2012 г., 23:33

Болиш (ме)

1.2K 0 0
 „боли ме,
боли ме...
болиш ме,

искам болкоуспокояващи...“


Болиш във мен като умора,

като пресъхнала река,

и си пътник, развалил покоя

на изоставената ми гора.


Болиш отвътре, като рана,

да я разчопля, не успях,

синина във мен остана,

без теб дните щом броях.


Болиш отвън и пак отвътре,

болиш във всеки минувач,

болиш ме все по-навътре,

без болка си отиде днес по здрач.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сирарпи Мирзоян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...