29.09.2012 г., 23:33

Болиш (ме)

1.2K 0 0
 „боли ме,
боли ме...
болиш ме,

искам болкоуспокояващи...“


Болиш във мен като умора,

като пресъхнала река,

и си пътник, развалил покоя

на изоставената ми гора.


Болиш отвътре, като рана,

да я разчопля, не успях,

синина във мен остана,

без теб дните щом броях.


Болиш отвън и пак отвътре,

болиш във всеки минувач,

болиш ме все по-навътре,

без болка си отиде днес по здрач.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сирарпи Мирзоян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...