„боли ме,
боли ме...
болиш ме,
искам болкоуспокояващи...“
Болиш във мен като умора,
като пресъхнала река,
и си пътник, развалил покоя
на изоставената ми гора.
Болиш отвътре, като рана,
да я разчопля, не успях,
синина във мен остана,
без теб дните щом броях.
Болиш отвън и пак отвътре,
болиш във всеки минувач,
болиш ме все по-навътре,
без болка си отиде днес по здрач.
© Сирарпи Мирзоян All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
