27 jun 2008, 9:51

Болка

  Poesía
685 0 2
Не плачи за мен, за Бога, не повяхвай!
Та този свят е мъничко кълбо!
И в неговия център днес изгряха
две прелестни слънца - не би могло
мракът, че ме няма, да попари
толкова лъчи и светлини.
В живота може без любов - повярвах,
моля те, повярвай го и ти.
Че е много лесно днес да те разплачат
и дваж по-лесно - да те съкрушат.
Болката - тя трябва ли да значи
нещо в твоя тъй изящен път?

Но ти не можеш да броиш до толкова...
(Опитваш да избухнеш в порив нов)
Ах, колко трудно се забравя болката...

когато се поражда от любов...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво,Валери!Много добър стих!
    Поздравления!
  • тва стихотворение все едно за мен си го писал...при мен това важи с пълна сила.Моето момиче май ме забравя...

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...