27 июн. 2008 г., 09:51

Болка

687 0 2
Не плачи за мен, за Бога, не повяхвай!
Та този свят е мъничко кълбо!
И в неговия център днес изгряха
две прелестни слънца - не би могло
мракът, че ме няма, да попари
толкова лъчи и светлини.
В живота може без любов - повярвах,
моля те, повярвай го и ти.
Че е много лесно днес да те разплачат
и дваж по-лесно - да те съкрушат.
Болката - тя трябва ли да значи
нещо в твоя тъй изящен път?

Но ти не можеш да броиш до толкова...
(Опитваш да избухнеш в порив нов)
Ах, колко трудно се забравя болката...

когато се поражда от любов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво,Валери!Много добър стих!
    Поздравления!
  • тва стихотворение все едно за мен си го писал...при мен това важи с пълна сила.Моето момиче май ме забравя...

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...