27 июн. 2008 г., 09:51

Болка

688 0 2
Не плачи за мен, за Бога, не повяхвай!
Та този свят е мъничко кълбо!
И в неговия център днес изгряха
две прелестни слънца - не би могло
мракът, че ме няма, да попари
толкова лъчи и светлини.
В живота може без любов - повярвах,
моля те, повярвай го и ти.
Че е много лесно днес да те разплачат
и дваж по-лесно - да те съкрушат.
Болката - тя трябва ли да значи
нещо в твоя тъй изящен път?

Но ти не можеш да броиш до толкова...
(Опитваш да избухнеш в порив нов)
Ах, колко трудно се забравя болката...

когато се поражда от любов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво,Валери!Много добър стих!
    Поздравления!
  • тва стихотворение все едно за мен си го писал...при мен това важи с пълна сила.Моето момиче май ме забравя...

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...