27.06.2008 г., 9:51 ч.
Болка
Не плачи за мен, за Бога, не повяхвай!
Та този свят е мъничко кълбо!
И в неговия център днес изгряха
две прелестни слънца - не би могло
мракът, че ме няма, да попари
толкова лъчи и светлини.
В живота може без любов - повярвах,
моля те, повярвай го и ти.
Че е много лесно днес да те разплачат
и дваж по-лесно - да те съкрушат.
Болката - тя трябва ли да значи
нещо в твоя тъй изящен път?
Но ти не можеш да броиш до толкова...
(Опитваш да избухнеш в порив нов)
Ах, колко трудно се забравя болката...
Та този свят е мъничко кълбо!
И в неговия център днес изгряха
две прелестни слънца - не би могло
мракът, че ме няма, да попари
толкова лъчи и светлини.
В живота може без любов - повярвах,
моля те, повярвай го и ти.
Че е много лесно днес да те разплачат
и дваж по-лесно - да те съкрушат.
Болката - тя трябва ли да значи
нещо в твоя тъй изящен път?
Но ти не можеш да броиш до толкова...
(Опитваш да избухнеш в порив нов)
Ах, колко трудно се забравя болката...
когато се поражда от любов...
© Валери Шуманов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
тва стихотворение все едно за мен си го писал...при мен това важи с пълна сила.Моето момиче май ме забравя...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздравления!