27.06.2008 г., 9:51

Болка

689 0 2
Не плачи за мен, за Бога, не повяхвай!
Та този свят е мъничко кълбо!
И в неговия център днес изгряха
две прелестни слънца - не би могло
мракът, че ме няма, да попари
толкова лъчи и светлини.
В живота може без любов - повярвах,
моля те, повярвай го и ти.
Че е много лесно днес да те разплачат
и дваж по-лесно - да те съкрушат.
Болката - тя трябва ли да значи
нещо в твоя тъй изящен път?

Но ти не можеш да броиш до толкова...
(Опитваш да избухнеш в порив нов)
Ах, колко трудно се забравя болката...

когато се поражда от любов...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво,Валери!Много добър стих!
    Поздравления!
  • тва стихотворение все едно за мен си го писал...при мен това важи с пълна сила.Моето момиче май ме забравя...

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...