31 jul 2007, 10:59

Болка

  Poesía
1.7K 1 5
И ето пак: "Не те обичам!"
отеква в моята душа.
"Към тебе аз съм безразличен" -
това са твоите слова.

Отново виждам тази сцена,
когато тръгна си от мен
и ме остави вцепенена
във онзи тежък юлски ден.

И гръб обърна и си тръгна,
не ме погледна ни веднъж!
Защо тогава пак се върна?
Зе мен не си бленуван мъж!

Красивото със теб отмина,
когато тръгна си без срам,
жарта в сърцето ми изстина
и само болка има там.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветелина Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...