31 jul 2007, 10:59

Болка

  Poesía
1.7K 1 5
И ето пак: "Не те обичам!"
отеква в моята душа.
"Към тебе аз съм безразличен" -
това са твоите слова.

Отново виждам тази сцена,
когато тръгна си от мен
и ме остави вцепенена
във онзи тежък юлски ден.

И гръб обърна и си тръгна,
не ме погледна ни веднъж!
Защо тогава пак се върна?
Зе мен не си бленуван мъж!

Красивото със теб отмина,
когато тръгна си без срам,
жарта в сърцето ми изстина
и само болка има там.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветелина Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...