Jul 31, 2007, 10:59 AM

Болка

  Poetry
1.7K 1 5
И ето пак: "Не те обичам!"
отеква в моята душа.
"Към тебе аз съм безразличен" -
това са твоите слова.

Отново виждам тази сцена,
когато тръгна си от мен
и ме остави вцепенена
във онзи тежък юлски ден.

И гръб обърна и си тръгна,
не ме погледна ни веднъж!
Защо тогава пак се върна?
Зе мен не си бленуван мъж!

Красивото със теб отмина,
когато тръгна си без срам,
жарта в сърцето ми изстина
и само болка има там.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелина Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...