31.07.2007 г., 10:59

Болка

1.7K 1 5
И ето пак: "Не те обичам!"
отеква в моята душа.
"Към тебе аз съм безразличен" -
това са твоите слова.

Отново виждам тази сцена,
когато тръгна си от мен
и ме остави вцепенена
във онзи тежък юлски ден.

И гръб обърна и си тръгна,
не ме погледна ни веднъж!
Защо тогава пак се върна?
Зе мен не си бленуван мъж!

Красивото със теб отмина,
когато тръгна си без срам,
жарта в сърцето ми изстина
и само болка има там.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветелина Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...