12 sept 2007, 20:31

Болка

  Poesía
1.6K 0 6
     Заслушана тревожно в тишината,
     заляла стаята   и   моя  дом,
     отправила и  взор към синевата,
     в душата ровя мълчешком.

    А в  нея - болка и безмълвни рани,
    разбита радост и измъчена любов,
    обиди - гости все незвани,
    прекършен полет, неизречен  зов.

   Боли от хвърлената дума...
   но три пъти ме по-боли
   от радостта  злорада, шумна,
   на хората със низките души.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дилианна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасна душа - прекрасен стих!!!
  • Хубаво пишеш Дилианна!
    Единственното спасение срещу болката е,да не и се поддаваме!
    БРАВО за стиха!
  • поздрав!
  • Поздравявам те!
  • Да си дойдем на думата- за тъгата и красотата, те вървят ръка за ръка.Но това е днес ,а утре.....утре мила Дилианна ще е светъл ден и ние няма да сме пак тъжни, ще грее слънце в душите ни. Обещавам. С обич.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...