12 сент. 2007 г., 20:31

Болка

1.6K 0 6
     Заслушана тревожно в тишината,
     заляла стаята   и   моя  дом,
     отправила и  взор към синевата,
     в душата ровя мълчешком.

    А в  нея - болка и безмълвни рани,
    разбита радост и измъчена любов,
    обиди - гости все незвани,
    прекършен полет, неизречен  зов.

   Боли от хвърлената дума...
   но три пъти ме по-боли
   от радостта  злорада, шумна,
   на хората със низките души.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дилианна Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасна душа - прекрасен стих!!!
  • Хубаво пишеш Дилианна!
    Единственното спасение срещу болката е,да не и се поддаваме!
    БРАВО за стиха!
  • поздрав!
  • Поздравявам те!
  • Да си дойдем на думата- за тъгата и красотата, те вървят ръка за ръка.Но това е днес ,а утре.....утре мила Дилианна ще е светъл ден и ние няма да сме пак тъжни, ще грее слънце в душите ни. Обещавам. С обич.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...