Sep 12, 2007, 8:31 PM

Болка 

  Poetry
1073 0 6
     Заслушана тревожно в тишината,
     заляла стаята   и   моя  дом,
     отправила и  взор към синевата,
     в душата ровя мълчешком.

    А в  нея - болка и безмълвни рани,
    разбита радост и измъчена любов,
    обиди - гости все незвани,
    прекършен полет, неизречен  зов.

   Боли от хвърлената дума...
   но три пъти ме по-боли
   от радостта  злорада, шумна,
   на хората със низките души.

© Дилианна Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прекрасна душа - прекрасен стих!!!
  • Хубаво пишеш Дилианна!
    Единственното спасение срещу болката е,да не и се поддаваме!
    БРАВО за стиха!
  • поздрав!
  • Поздравявам те!
  • Да си дойдем на думата- за тъгата и красотата, те вървят ръка за ръка.Но това е днес ,а утре.....утре мила Дилианна ще е светъл ден и ние няма да сме пак тъжни, ще грее слънце в душите ни. Обещавам. С обич.
  • Поздравления за прекрасния стих!
    Прегръщам те!
Random works
: ??:??