12.09.2007 г., 20:31

Болка

1.6K 0 6
     Заслушана тревожно в тишината,
     заляла стаята   и   моя  дом,
     отправила и  взор към синевата,
     в душата ровя мълчешком.

    А в  нея - болка и безмълвни рани,
    разбита радост и измъчена любов,
    обиди - гости все незвани,
    прекършен полет, неизречен  зов.

   Боли от хвърлената дума...
   но три пъти ме по-боли
   от радостта  злорада, шумна,
   на хората със низките души.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дилианна Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасна душа - прекрасен стих!!!
  • Хубаво пишеш Дилианна!
    Единственното спасение срещу болката е,да не и се поддаваме!
    БРАВО за стиха!
  • поздрав!
  • Поздравявам те!
  • Да си дойдем на думата- за тъгата и красотата, те вървят ръка за ръка.Но това е днес ,а утре.....утре мила Дилианна ще е светъл ден и ние няма да сме пак тъжни, ще грее слънце в душите ни. Обещавам. С обич.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...