25 sept 2009, 12:04

Болка

  Poesía
793 0 13

БОЛКА

 

 

Ти дойде… Нямах с теб уговорка.

Зашлеви ме направо в лицето.

Като черна котка пресече ми пътя

(бях забравила палци да стискам).

 

И цветята в очите ми клюмнаха,

а сълзите ми, някак пресъхнали,

не успяват живот да им вдъхнат.

 

И повтарям все още безумна:

„Аз не помня със теб уговорка,

точно  в този ден да те срещна.”

 

 

23.07.2009 г.

Весела ЙОСИФОВА

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...