7 abr 2012, 11:20

Болка

924 0 5

 

 

БОЛКА

 

С изтръпнала душа от гневна болка,

заключена за всекиго оставам.

За дълго мъката обричам на мълчание

и сълзите на дъното заравям.

Взривявам се от дребни думи

и мятам се от хиляди куршуми,

но не куршуми, влезли в тъканта –

невидими куршуми във кръвта

преплитат се, разравят ми душата,

неистово нахълтват, без пощада,

разсичат радостта ми краткотрайна,

но вярата остава скрита в тайна

и тя е таз, която ме зове

да водя битка с нови върхове!

 

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сафия Сандерс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...