БОЛКА
С изтръпнала душа от гневна болка,
заключена за всекиго оставам.
За дълго мъката обричам на мълчание
и сълзите на дъното заравям.
Взривявам се от дребни думи
и мятам се от хиляди куршуми,
но не куршуми, влезли в тъканта –
невидими куршуми във кръвта
преплитат се, разравят ми душата,
неистово нахълтват, без пощада,
разсичат радостта ми краткотрайна,
но вярата остава скрита в тайна
и тя е таз, която ме зове
да водя битка с нови върхове!
© Сафия Сандерс Todos los derechos reservados