7 abr 2012, 11:20

Болка

920 0 5

 

 

БОЛКА

 

С изтръпнала душа от гневна болка,

заключена за всекиго оставам.

За дълго мъката обричам на мълчание

и сълзите на дъното заравям.

Взривявам се от дребни думи

и мятам се от хиляди куршуми,

но не куршуми, влезли в тъканта –

невидими куршуми във кръвта

преплитат се, разравят ми душата,

неистово нахълтват, без пощада,

разсичат радостта ми краткотрайна,

но вярата остава скрита в тайна

и тя е таз, която ме зове

да водя битка с нови върхове!

 

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сафия Сандерс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...