7.04.2012 г., 11:20

Болка

918 0 5

 

 

БОЛКА

 

С изтръпнала душа от гневна болка,

заключена за всекиго оставам.

За дълго мъката обричам на мълчание

и сълзите на дъното заравям.

Взривявам се от дребни думи

и мятам се от хиляди куршуми,

но не куршуми, влезли в тъканта –

невидими куршуми във кръвта

преплитат се, разравят ми душата,

неистово нахълтват, без пощада,

разсичат радостта ми краткотрайна,

но вярата остава скрита в тайна

и тя е таз, която ме зове

да водя битка с нови върхове!

 

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сафия Сандерс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...