7.04.2012 г., 11:20

Болка

922 0 5

 

 

БОЛКА

 

С изтръпнала душа от гневна болка,

заключена за всекиго оставам.

За дълго мъката обричам на мълчание

и сълзите на дъното заравям.

Взривявам се от дребни думи

и мятам се от хиляди куршуми,

но не куршуми, влезли в тъканта –

невидими куршуми във кръвта

преплитат се, разравят ми душата,

неистово нахълтват, без пощада,

разсичат радостта ми краткотрайна,

но вярата остава скрита в тайна

и тя е таз, която ме зове

да водя битка с нови върхове!

 

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сафия Сандерс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...