БОЛКА
С изтръпнала душа от гневна болка,
заключена за всекиго оставам.
За дълго мъката обричам на мълчание
и сълзите на дъното заравям.
Взривявам се от дребни думи
и мятам се от хиляди куршуми,
но не куршуми, влезли в тъканта –
невидими куршуми във кръвта
преплитат се, разравят ми душата,
неистово нахълтват, без пощада,
разсичат радостта ми краткотрайна,
но вярата остава скрита в тайна
и тя е таз, която ме зове
да водя битка с нови върхове!
© Сафия Сандерс All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
