20 mar 2011, 21:48

Болка 

  Poesía » Otra
843 0 9

Аз няма да ти спомням за това,

но раната до края ще более

и както зимно цвете над снега,

и болката от мраз ще побелее.

 

 

Стопяват се напролет изведнъж

и прелетните, жилещи тревоги,

измива градоносният ми дъжд

прахта от синонимните несгоди.

 

 

И миналото, дето все зове

със свойто гневно ехо самотата,

превръща се от блато във поле,

където никне бъдеща отплата.

 



© Милена Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??