Аз няма да ти спомням за това,
но раната до края ще более
и както зимно цвете над снега,
и болката от мраз ще побелее.
Стопяват се напролет изведнъж
и прелетните, жилещи тревоги,
измива градоносният ми дъжд
прахта от синонимните несгоди.
И миналото, дето все зове
със свойто гневно ехо самотата,
превръща се от блато във поле,
където никне бъдеща отплата.
© Милена Христова All rights reserved.
.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
