Болка

Poetry » Other

1.1K 0 9

Аз няма да ти спомням за това,

но раната до края ще более

и както зимно цвете над снега,

и болката от мраз ще побелее.

Стопяват се напролет изведнъж

и прелетните, жилещи тревоги,

измива градоносният ми дъжд

прахта от синонимните несгоди.

И миналото, дето все зове

със свойто гневно ехо самотата,

превръща се от блато във поле,

където никне бъдеща отплата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

janker (Онур Реджеб)

6

2011-08-22T17:47:59+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Добре дошла, Милена!

2011-08-20T14:22:42+03:00
petkonpet (Петър Петров)

Очуден съм от гневното желание за отмъщение. Но се надявам, че в тези горещини блатото е пресъхнало и не е останала влага в почвата. А няма ли влага, нищо не покълва, с изключение на опрощението ... .
Поздрав - стихът е въздействащ !

2011-08-19T20:31:54+03:00
Eia (Росица Танчева)

!!!

2011-08-18T16:11:19+03:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

И ти пишеш хубаво!Поздрави!Събуди отново музата!

2011-08-18T16:06:44+03:00