mili_bg (Милена Христова)
95 1340
20 мар. 2011 г., 21:48

Болка 

  Поэзия » Другая
842 0 9

Аз няма да ти спомням за това,

но раната до края ще более

и както зимно цвете над снега,

и болката от мраз ще побелее.

 

 

Стопяват се напролет изведнъж

и прелетните, жилещи тревоги,

измива градоносният ми дъжд

прахта от синонимните несгоди.

 

 

И миналото, дето все зове

със свойто гневно ехо самотата,

превръща се от блато във поле,

където никне бъдеща отплата.

 



© Милена Христова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??