Болка
Аз няма да ти спомням за това,
но раната до края ще более
и както зимно цвете над снега,
и болката от мраз ще побелее.
Стопяват се напролет изведнъж
и прелетните, жилещи тревоги,
измива градоносният ми дъжд
прахта от синонимните несгоди.
И миналото, дето все зове
със свойто гневно ехо самотата,
превръща се от блато във поле,
където никне бъдеща отплата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Христова Все права защищены
