Болка
Аз няма да ти спомням за това,
но раната до края ще более
и както зимно цвете над снега,
и болката от мраз ще побелее.
Стопяват се напролет изведнъж
и прелетните, жилещи тревоги,
измива градоносният ми дъжд
прахта от синонимните несгоди.
И миналото, дето все зове
със свойто гневно ехо самотата,
превръща се от блато във поле,
където никне бъдеща отплата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Христова Всички права запазени
