mili_bg (Милена Христова)
95 1340
20.03.2011 г., 21:48 ч.

Болка 

  Поезия » Друга
837 0 9

Аз няма да ти спомням за това,

но раната до края ще более

и както зимно цвете над снега,

и болката от мраз ще побелее.

 

 

Стопяват се напролет изведнъж

и прелетните, жилещи тревоги,

измива градоносният ми дъжд

прахта от синонимните несгоди.

 

 

И миналото, дето все зове

със свойто гневно ехо самотата,

превръща се от блато във поле,

където никне бъдеща отплата.

 



© Милена Христова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??