aap (Ангел)
921 3578
19 jun 2014, 23:18

Болка 

  Poesía » Civil
417 0 5

Лабиринт от лъжи,

изплетени от скрупули нечисти!

Интриги измамни,

от пошлост коварни.

Носени от всеки като товар!

Бреме с което...

на никой не му е леко!

И въпреки всичко,

той го скатава...

И на другите 

с любов го раздава.

После с усмивки ехидни

Гръбнишком хвърля -

погледи лъжовно невинни!

Не иска той да те вдигне,

през тебе минава без срам.

Нахално се бута и блъска!

Без капчица свян...

Защо сме такива, не зная!

Защо сме толкова зли?

Нима ГОСПОД създал ни е ?

Да бъдеме зли... не вярвам.

Това си го правим сами...

Сами си поставяме клопки.

И когато попаднем

във тях ни боли!?!?!

© Ангел Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Човек може би е устроен да прави гафове...Незнам не искам да го повярвам но си мисля обичаме да страдаме.Благодаря Кръстина че сподели.Поздрави!!!
  • "Защо сме такива, не зная!

    Защо сме толкова зли?

    Нима ГОСПОД създал ни е ?

    Да бъдеме зли... не вярвам."
    ..................................................
    Много силен и докосващ сърцето стих, който
    съдържа мъдро и актуално послание! ПОЗДРАВИ!
  • Благодаря Ели.Радвам се че сподели!Поздрав!!!Здравей Сани радвам се че споделяш мойте стихове.Поздрави от съце!!!
  • "Това си го правим сами...
    Сами си поставяме клопки.
    И когато попаднем
    във тях ни боли"

    Много точно казано, Ангел!

    Поздрав!
  • Споделям...
Propuestas
: ??:??