Jun 19, 2014, 11:18 PM

Болка

  Poetry » Civic
588 0 5

Лабиринт от лъжи,

изплетени от скрупули нечисти!

Интриги измамни,

от пошлост коварни.

Носени от всеки като товар!

Бреме с което...

на никой не му е леко!

И въпреки всичко,

той го скатава...

И на другите 

с любов го раздава.

После с усмивки ехидни

Гръбнишком хвърля -

погледи лъжовно невинни!

Не иска той да те вдигне,

през тебе минава без срам.

Нахално се бута и блъска!

Без капчица свян...

Защо сме такива, не зная!

Защо сме толкова зли?

Нима ГОСПОД създал ни е ?

Да бъдеме зли... не вярвам.

Това си го правим сами...

Сами си поставяме клопки.

И когато попаднем

във тях ни боли!?!?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Човек може би е устроен да прави гафове...Незнам не искам да го повярвам но си мисля обичаме да страдаме.Благодаря Кръстина че сподели.Поздрави!!!
  • "Защо сме такива, не зная!

    Защо сме толкова зли?

    Нима ГОСПОД създал ни е ?

    Да бъдеме зли... не вярвам."
    ..................................................
    Много силен и докосващ сърцето стих, който
    съдържа мъдро и актуално послание! ПОЗДРАВИ!
  • Благодаря Ели.Радвам се че сподели!Поздрав!!!Здравей Сани радвам се че споделяш мойте стихове.Поздрави от съце!!!
  • "Това си го правим сами...
    Сами си поставяме клопки.
    И когато попаднем
    във тях ни боли"

    Много точно казано, Ангел!

    Поздрав!
  • Споделям...

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...