Поредният метален обръч на врата...
И свива се до болка, мачка, стиска
до кръв... И стръв за лешояди
успя да ме направиш...
Да късат, за всеки има по парче!
Добре? Не е добре, но ще ми мине!
От първото захапване до днес -
безброй години...
Изгнили книги, мисли и надежди...
Лъжи подреждам, изгасна и последният ми лъч
надежда!
Но светят ми очите, а те са слепи... ...