Болка
Поредният метален обръч на врата...
И свива се до болка, мачка, стиска
до кръв... И стръв за лешояди
успя да ме направиш...
Да късат, за всеки има по парче!
Добре? Не е добре, но ще ми мине!
От първото захапване до днес -
безброй години...
Изгнили книги, мисли и надежди...
Лъжи подреждам, изгасна и последният ми лъч
надежда!
Но светят ми очите, а те са слепи...
Безброй съвети и... трети дубъл -
"живей за всеки!"...
А колко ми омръзна да живея
за разни хора, разни от конвейера...
Ще те намеря? Да бе, сигурно,
но някъде в моето минало...
И слепотата се засилва
от лъженето, че е сила...
Слабост е, но по-добре е да не знаеш!
А болката... ще я познаеш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Ботев Всички права запазени
