May 8, 2015, 6:03 PM

Болка 

  Poetry » Love
442 0 2

Поредният метален обръч на врата...

И свива се до болка, мачка, стиска
до кръв... И стръв за лешояди
успя да ме направиш...

Да късат, за всеки има по парче!
Добре? Не е добре, но ще ми мине!
От първото захапване до днес - 
безброй години...

Изгнили книги, мисли и надежди...
Лъжи подреждам, изгасна и последният ми лъч 
надежда!
Но светят ми очите, а те са слепи...
Безброй съвети и... трети дубъл - 
"живей за всеки!"...

А колко ми омръзна да живея
за разни хора, разни от конвейера...
Ще те намеря? Да бе, сигурно,
но някъде в моето минало...

И слепотата се засилва
от лъженето, че е сила...
Слабост е, но по-добре е да не знаеш!
А болката... ще я познаеш!

© Йордан Ботев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??