May 8, 2015, 6:03 PM

Болка

  Poetry » Love
582 0 2

Поредният метален обръч на врата...

И свива се до болка, мачка, стиска
до кръв... И стръв за лешояди
успя да ме направиш...

Да късат, за всеки има по парче!
Добре? Не е добре, но ще ми мине!
От първото захапване до днес - 
безброй години...

Изгнили книги, мисли и надежди...
Лъжи подреждам, изгасна и последният ми лъч 
надежда!
Но светят ми очите, а те са слепи...
Безброй съвети и... трети дубъл - 
"живей за всеки!"...

А колко ми омръзна да живея
за разни хора, разни от конвейера...
Ще те намеря? Да бе, сигурно,
но някъде в моето минало...

И слепотата се засилва
от лъженето, че е сила...
Слабост е, но по-добре е да не знаеш!
А болката... ще я познаеш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Ботев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...