May 8, 2015, 6:03 PM

Болка

  Poetry » Love
580 0 2

Поредният метален обръч на врата...

И свива се до болка, мачка, стиска
до кръв... И стръв за лешояди
успя да ме направиш...

Да късат, за всеки има по парче!
Добре? Не е добре, но ще ми мине!
От първото захапване до днес - 
безброй години...

Изгнили книги, мисли и надежди...
Лъжи подреждам, изгасна и последният ми лъч 
надежда!
Но светят ми очите, а те са слепи...
Безброй съвети и... трети дубъл - 
"живей за всеки!"...

А колко ми омръзна да живея
за разни хора, разни от конвейера...
Ще те намеря? Да бе, сигурно,
но някъде в моето минало...

И слепотата се засилва
от лъженето, че е сила...
Слабост е, но по-добре е да не знаеш!
А болката... ще я познаеш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Ботев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...