1 oct 2020, 2:39  

Литни ми, птицо

593 4 11

Песен да беше протяжна, да млъкна, да глъхне.

Огън да беше прогарящ, да лисна, да стихне.

Ала е болка подлютена, снага ми съхне,

змия увита у пазва, смразява и спихне.

 

Първо ми либе за път се застяга, замина,

първа ми севда далеко по странство отиде.

Скита недраг все по тая ми върла чужбина.

Плаче сърцето, лелеяни очи не види.

 

Литни ми, птицо свободна, хабер да му носиш,

фръкни зад девет баира и найди ми либе.

Скоро назад да се върне, го просба  попроси,

речи му, твойта изгора ще друг да залюби.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Толкова бих се радвала да се превърне в народна песен, Мария! Това беше моето виждане. Дарувам те с китка за харните думи!💐
  • Този народностен стил на писане те показва в друга светлина и на мен много ми харесва, Светличка! Усетих го като текст за песен! Браво!👏🌹
  • Нали знаеш, Иржи, ситуацията е сюблимна, решава се по женски- со кротце, со благо, и ем со малко кьотек.🙄
  • В тая тъжна, протяжна песен, Светличка, за заминалото либе, с моето око на хуморист "видях" и такава малка, смешна нотка....Съхне и вехне тази изгора по заминалото либе в странство, но изпраща птицата да му носи вест не, че ще умре от мъка, не че слънцето е угаснало за нея, а...че друг ще залюби!! Е, абсолютно съвременно предупреждение! Защото в песента "Мила мамо, напиши ми.." либето страда за селото си и за момата, която е оставил, но тя е умряла "на уста с неговото име...", вероятно от мъка-това пък е някогашната идилия....Но ти, като поет днешен реалист.....чудесно си го отразила!
  • Поетична пандемия като феномен. Честит празник на всички! 🌻🌻🌻

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...