1.10.2020 г., 2:39  

Литни ми, птицо

596 4 11

Песен да беше протяжна, да млъкна, да глъхне.

Огън да беше прогарящ, да лисна, да стихне.

Ала е болка подлютена, снага ми съхне,

змия увита у пазва, смразява и спихне.

 

Първо ми либе за път се застяга, замина,

първа ми севда далеко по странство отиде.

Скита недраг все по тая ми върла чужбина.

Плаче сърцето, лелеяни очи не види.

 

Литни ми, птицо свободна, хабер да му носиш,

фръкни зад девет баира и найди ми либе.

Скоро назад да се върне, го просба  попроси,

речи му, твойта изгора ще друг да залюби.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толкова бих се радвала да се превърне в народна песен, Мария! Това беше моето виждане. Дарувам те с китка за харните думи!💐
  • Този народностен стил на писане те показва в друга светлина и на мен много ми харесва, Светличка! Усетих го като текст за песен! Браво!👏🌹
  • Нали знаеш, Иржи, ситуацията е сюблимна, решава се по женски- со кротце, со благо, и ем со малко кьотек.🙄
  • В тая тъжна, протяжна песен, Светличка, за заминалото либе, с моето око на хуморист "видях" и такава малка, смешна нотка....Съхне и вехне тази изгора по заминалото либе в странство, но изпраща птицата да му носи вест не, че ще умре от мъка, не че слънцето е угаснало за нея, а...че друг ще залюби!! Е, абсолютно съвременно предупреждение! Защото в песента "Мила мамо, напиши ми.." либето страда за селото си и за момата, която е оставил, но тя е умряла "на уста с неговото име...", вероятно от мъка-това пък е някогашната идилия....Но ти, като поет днешен реалист.....чудесно си го отразила!
  • Поетична пандемия като феномен. Честит празник на всички! 🌻🌻🌻

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...