15 mar 2007, 23:44

Болка

  Poesía
727 0 1
С болка се раждаш на този свят,
с болка тръгваш по път непознат,
с болка посрещаш ти вечерта,
с болка усещаш най-истински света.

С болка пиеш кафе и пушиш цигара,
умислен от болката стара
и усмихнат до болка, продължаваш напред,
знаейки, че болката е винаги зад теб.

И с болка, без болест, вървиш на инат,
и търсиш болест за болката стара,
уви, ще останеш ти за многото хора
просто онзи с болката - непознат.

И болката внезапно ще изчезне,
но теб тогава ще те заболи,
защото тя спокойна ще си тръгне,
но няма ти да чувстваш, че си жив.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да,тя ни кара да се чувстваме живи.Болката...

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...