15 mar 2007, 23:44

Болка

  Poesía
729 0 1
С болка се раждаш на този свят,
с болка тръгваш по път непознат,
с болка посрещаш ти вечерта,
с болка усещаш най-истински света.

С болка пиеш кафе и пушиш цигара,
умислен от болката стара
и усмихнат до болка, продължаваш напред,
знаейки, че болката е винаги зад теб.

И с болка, без болест, вървиш на инат,
и търсиш болест за болката стара,
уви, ще останеш ти за многото хора
просто онзи с болката - непознат.

И болката внезапно ще изчезне,
но теб тогава ще те заболи,
защото тя спокойна ще си тръгне,
но няма ти да чувстваш, че си жив.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да,тя ни кара да се чувстваме живи.Болката...

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...